Сега четеш
„Вярвайте в чудесата, момичета!“

„Вярвайте в чудесата, момичета!“

Историята разказва Виктория Манова, майка на три деца

 

 

Здравейте, ще споделя с вас моята лична история. Тя започва през 2018 г. със загубата на бебето ми в 26-та гестационна седмица (г.с.), след две безпроблемни бременности и две, вече пораснали деца.

Може би, защото очакваното дете беше трето д-р Барбова неглижира състоянието ми и не е видяла изоставането на плода. Бебето отговаряше на 23-та г.с. и в Майчин дом директно ми съобщиха, че трябва да се направи аборт. Нямаше отговор на въпросите ми каква е причината. След няколко месеца се срещнах с доц. Тодорова, която ми назначи изследвания за тромбофилия, НК-клетки и щитовидни хормони. След три месеца забременях отново и започнах АП и фраксипарин, но в 6 г.с. прокървих и този път отидох в болница „Надежда“, където веднага спряха всичко, но докато ме изпишат, плодът вече нямаше сърдечна дейност. Имах час при д-р Велев, който ме прие за спешно абразио, след което цикълът не ми дойде повече от 70 дни.

Този път реших да изчакам малко повече време, преди да подновим опитите за бебе. Вече бях научила за д-р Сигридов и си записах час при него. По време на първата ни среща най-накрая някой за първи път разгледа подробно всички изследвания и ми даде адекватен отговор на въпросите. Минах и през доц. Русев, който ми доизясни цялата картина.

Разбира се, след секцио и няколко аборта, минах и при д-р Калчев за хистероскопия. Успях да се видя с д-р Сигридов само още веднъж и той ме подготви с протокол за бременност.

През ноември 2019 г. направих хистероскопията, януари започнах да търся лекар, разбиращ от тромбофилия, който да има адекватно поведение. След препоръки се запознах с д-р Колева, изключително мила и наистина ангажирана в това, което върши. Излекувахме всичко, което беше излязло на фертилити теста и имах зелена светлина за започване на опитите. Случайно или не, нещата се случиха по време на първата карантина през март. Нито аз, нито тя очаквахме това да се случи толкова бързо и малко със страх направих вливките с интралипид. Започнах фраксипарина от ден първи, без АП, тъй като от него направих белодробна алергия (задух). Започнах и всичките добавки и витамини от протокола на д-р Сигридов. С трепет и голям страх дочаках прегледа за сърдечна дейност в 8 г.с. Това беше първата цел, която минахме успешно. Следващата беше поставяне на серклаж след БХС. С оглед на това, че тази ми беше 9-та бременност, направихме серклажа възможно най-рано в 13 г.с.+4. Изследванията и прегледите бяха всяка седмица, вече ходих и при д-р Чучумишев. Всичко изглеждаше нормално до 18 г.с., когато отидох за поставяне на песар, но мехурът ми беше пролабирал и оставането в болница беше единствено, за да не направя аборт вкъщи. Тук дойде моето отчаяние, защото за лекарите в болницата бременността ми беше загубена, въпреки че за мен пътя беше наполовина извървян. И д-р Колева, и д-р Нашар, и д-р Атанасова просто се предадоха…

Виж още

Но не и аз!!! Събрах сили и писах във фейсбук групата на д-р Сигридов с надеждата, че ще чуя, че някоя от неговите пациентки е успяла да издържи поне до 24 г.с. И след това се случи истинско чудо. Писаха ми десетки жени, които ми вдъхнаха кураж и надежда. Така се свързах с д-р Христов, изписах се по мое желание от болницата, в която бях, и отидох директно в „Надежда“. Серклажът беше на горещо, а рискът да се спука мехура – голям, но се получи!!!

Изследванията и прегледите продължиха да са всяка седмица. Но подкрепата, молитвите и положителните мисли, които ми изпращах жените от групата на д-р Сигридов, ми дадоха вяра и сила, които беше повече от успокоението на докторите.

Извървях дълъг път! И така, до 26 ноември 2020 г. – Денят на св. Стилян Детепазител. Тогава в 38 г.с., след изкаран и коронавирус, се роди моето чудо! Чудо, което беше 3060 г и което беше доказателство, че понякога лекарите грешат.

Вярвайте в чудесата, момичета, защото те се случват!

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
2
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

Нагоре